ЦСКА 1948 продължава да ви представя своите играчи. Днес ще ви запознаем с Давид Стоянов, който е юноша на ЦСКА и за пръв път стъпва на „Българска армия“ през 2004 година. От тогава до това лято стадионът в Борисовата градина е негов втори дом.

-          Здравей, Давид. Кой те доведе в ЦСКА 1948?

В ЦСКА 1948 ме доведе баща ми. Аз съм израснал в армейско семейство, и съм възпитан със сериозни принципи, поради което напуснах преструктурирания отбор.

-          Какво означава за теб ЦСКА 1948?

Чест, страст, любов. Това са първите неща, които ми идват на ум. Освен това е и шанс да се докажа.

-          Този шанс не ти ли бе даден и в ЦСКА-София?

Имаше такава опция. Имах няколко покани, но за мен това не е ЦСКА и не пожелах да остана. Реално погледнато аз останах до края с ЦСКА и сега продължавам да съм с отбора, защото този амбициозен проект е истинският наследник на фалиралото дружество. Ние, юношите, сме връзката и продължаваме съществуването на ЦСКА.

-          Съжаляваш ли, че избра ЦСКА 1948?

Не съжалявам и никога няма да съжалявам.

-          Разкажи ни някоя интерена случка от съблекалнята

Забавните случки никога не спират. Разбира се, всичко се случва в рамките на допустимото. По време на тренировъчния процес сме концентрирани на 100 процента и се отнасяме с изключителна сериозност към това. Нашият треньор държи много на дисциплината.

-          Къде се виждаш след пет години?

След 5 години не знам, но в близкото бъдеще се виждам в Първа професионална футболна лига с отбора на ЦСКА 1948.

-          Смяташ ли, че в момента отборът има потенциал за професионалния футбол? Трябва ли да има чужденци?

Не смятам, че чужденците са задължителни. Мисля, че на младите българи не им се дава достатъчно шанс и това е една от причините българският футбол да върви надолу. В ЦСКА 1948 се дава такъв шанс и мисля, че сме способни да стигнем до върха. Разбира се, трябва много труд и максимално себераздаване.

-          ЦСКА 1948 е един много амбициозен проект. Издръжката му разчита изцяло на феновете. Какво е мнението ти за това?

Хората не са свикнали на такива неща и все още са леко скептично настроени. Трябва да привлечем повече фенове, което става с добра игра и резултати. Ние оставяме сърцата си на терена и знаем какво означава емблемата. Ако се работи в правилната посока, със сигурност ще имаме успех занапред. България е една футболна нация, но футболът ни е отровен, защото всеки иска да извлече дивиденти първо за себе си, а след това мисли чисто за развитието на играта. Аз вярвам, че ще успеем, защото ръководството, което се избира от феновете, не търси облаги за себе си, а го е грижа само и единствено за ЦСКА.

-          След година по това време къде мислиш, че ще е ЦСКА 1948?

Отговорът е ясен – на първо място във „В“ Югозападна футболна група. Конкуренцията е сериозна, но смятам, че имаме потенциала за първото място.

-          Липсвали ти „Българска армия“?

Естествено, че ми липсва. Всеки ден съм бил там по няколко часа. Буквално „Българска Армия“ бе втори дом за мен.

-          Кой е най-паметният ти мач на Армията?

Дербитата срещу Левски са били най-паметни.

-          Кой е любимият ти футболист?

Лионел Меси, Марко Ройс и Франческо Тоти. Мисленето им е бързо, технични са и са голмайстори.

-          Кой е любимият ти отбор?

Единственият отбор в сърцето ми е ЦСКА. Симпатизирам на Арсенал, Борусия (Дортмунд) и Рома.

-          Ако получиш покана от Арсенал, Борусия (Дортмунд) и Рома, къде би избрал да отидеш?

Бих отишъл в Борусия (Дортмунд) заради публиката и правилната им политика спрямо младите таланти.

-          Коя е последната книга, която прочете?

Поредицата на „Игра на тронове“. Първо се запалих по сериала, след което реших да прочета и книгите.

-          За какво мечтаеш?

Мечтая да вдигна купата от Първа професионална лига и да взема участие в европейските турнири с този отбор. Нямам страх от никой, човек знае ли на какво е способен и вярва в себе си, няма от какво да се страхува.

-          Какво искаш да постигнеш като футболист и какво си готов да направиш, за да го постигнеш?

Максималист съм и искам да оставя следа в ЦСКА, следваща цел ми е да заиграя в европейски гранд и да съм в мъжкия национален отбор. Всичко нужно съм готов да направя, за да постигна това.

-          Какво ще пожелаеш на феновете?

Пожелавам им да не спират да вярват в нас и да продължават да ни подкрепят. Обещавам, че всичко, което правят за нас, ще се възнагради с успехи.