Данаил Петков е вторият гост в рубриката ни „Гласът на собственика“. Подобно на „батко“ си Васил Бурановски – Пожарната и той не се нуждае от редставяне на „Армията“. Дани Пънка е дълги години сред лидерите на сектор „Г“ и страшилище за противниците по софийските улици. След промените завърта частен бизнес в туризма, неизменен спонсор на ЦСКА. За няколко години е шеф на фенклуба.

- Дани, вече традиционен първи въпрос - от коя година си на стадиона?

- От 1972 година. Бях на 6 години.

- Кой те заведе?

- Сами отидохме, всички тръгнахме оттук - от квартал „Изток“. Стадионът е до нас. Тогава не трябваше да си с родител, по цял ден се гледахме сами.

- На кой мач се случи това?

- О, не помня със сигурност. Но в съзнанието ми остават пълните трибуни. Нямаше свободно място на „Армията“. Беше първи кръг от новия шампионат.. Върти ми се нещо като Ботев Пловдив, тогава Тракия. Но не съм сигурен.

- Има ли още хора от онази тайфа, които ходят по мачове?

- Всички. Но повечето от тях не живеят в квартала. Най-известни са Куни, Мотето и Шнъри. Те са с по 2-3 години по-големи от нас. Те ни поведоха към стадиона, те ни отвориха очите за ЦСКА. Като цяло в „Изток“ не може да си от друг отбор. Всичко е от ЦСКА.

- От квартала тръгва и българският пънк, малцина го знаят, ще разкажеш ли повече?

- Някъде годината беше 1979-1980, когато основахме групата ДДТ. Задължително трябваше да си пънкар и от ЦСКА. Левски беше отбора на милицията. А един пънкар не може да е от милицията, нали! Бяхме аз, Адама, Боби, Коле. Другите вече не ходят на мачове, завъртя ги животът, спряха. Иначе в онези години не се пропускаше среща на „Армията“. Задължително в сектор „Г“.

- И така тръгна пънкарското движение?

- Постепенно се завъртя. Дори имаше пънкари от други квартали, левскари. Или станаха от ЦСКА, бяха задължени. Или просто не ходеха на стадиона. После всички скинове станаха от ЦСКА. Общо взето, в „Г“ сектор винаги са се събирали неформалните движения на София.

Дани (крайният вляво) в последните месеци на групата ДДТ

- Къде се събирахте в онези години пред „Кравай“?

- Кварталните цесекари се събирахме на кино „Изток“. Също и на Руската църква, като станахме пънкари. Там често идваха и подуенци.  Общо взето, редовни разправии, но не сме се били. Тогава се познавахме двете агитки и винаги имаше някой, който да ни спре. Иначе по улиците... Беше супер. Всеки ходеше с шал. Преди мача задължително  трябваше да се наказват шалове. Затова се живееше.

- Но не е имало ножове, бухалки?

- Какви бухалки, ние не ги бяхме дори чули. Честен бой винаги.

- Най-великите мачове на ЦСКА за теб?

- Международните, разбира се. С Ливърпул, с Байерн. После Атлетико, Блекбърн. Тук „А“ група какво да ги броим изобщо? С Левски, естествено, че е различно. Но толкова много дербита съм бил, че ги губя вече.

- Твоите любими играчи?

- Тръгвам от Денев, който си спомням смътно. По-добре вече Цоньо Василев. Джони Велинов е любимият ми вратар, после Ицо, Емо, Любо. Разбира се, Джеки, Спас Джевизов, Цецо Йончев от тези, които отстраниха Ливърпул. Номер  1 за мен е Стойчо Младенов. Той е моят любимец, не го крия. Обичам си го този човек. 

Със Стойчо Младенов са приятели до ден днешен

- Вярваше ли, че ще се стигне до юли, 2016 година. Или 9 септември, същата година, все тази?

- Не! Никога не съм вярвал. В смисъл, ясно ми беше какво ще стане, ако базите бъдат дадени на Гриша Ганчев, а не на Васил Божков, който искаше да оздравява. А именно – Литекс ще дойде на „Армията“. До последно се надявах, че това няма да се случи. Литекс да дойде на Армията! Но се случи.

- Тежко ли го преживя?

- Тежко, разбира се. Отборът, който  ни е бил 8:0, който най-много ни е унизил в нашата история. Спомням си много добре, бях там в Ловеч. Как се бързаше да се изчисти терена, защото се знаеше – трябва в този ден да се играе мачът, имаше хванати футболисти. Всички го знаят, за никого не е тайна.

- Не е ли по-тежкото, че се разделиха хора, които до вчера бяха заедно в ресторанта на „Армията“. Дето има една дума – може да тръгнем от полянките, но да сме заедно?

- Разбира се. Когато стояхме на „Армията“ и имаше двама кандидати за собственици, това беше идеята. Но не да се докарва друг отбор на „Армията“. И сектор „Г“, и кой ли не друг не написа декларации, че няма да приеме Литекс. Всички го декларираха, всички го заявяваха най-официално. Аз и до този момент си държа на думата. Но се случи нещо....Значи, аз нямам нищо против да е Гриша Ганчев. Но да мине по законния ред.

Пак ще ме питат защо толкова държа на реда и закона. Ами защото сме армейци, мама му стара. Акъл не ми го побира как ще приема чужд отбор, който след Левски го мразя най-много. В червата ги мразя тях след това 8:0. Не мога да ги дишам! Как ще съм за тях! Няма как да стане! Няма!

Фенът не изпуска и гостуване на ЦСКА в аматьорските групи. Стига да не е на риболов

- Тежко е наистина..

- И най-гаден беше начинът, по който се даде „Армията“ на Литекс. Не по законен и честен път, ами под масата. Всичко пак стана под масата! Най се ядосвам като онзи Гартамел - ГА, каже: „Къде бяхте, когато ЦСКА имаше нужда от помощ“. Ами там бяхме! Ходехме по площади, по Народно събрание. Давахме пари, ти поне знаеш колко пари е дала нашата фирма за 20 години. Който и да е бил президент – ние винаги сме били спонсор. Като нямаше пари за якета, ние ги купувахме. Като нямаше отборът нафта, ние я купувахме.

Той ще ме пита къде съм бил тогава! Ами там съм бил! И съм помагал. Имаме пари да взимаме от ЦСКА като фирма за едни лагер. Но не се наредихме като други. Опростихме ги, за да не тежим на ЦСКА!

- При тези думи става излишен въпрос за избора миналото лято?

- Въобще не съм се колебал. Предпочитам да ходя с отбора, който тръгва по честния начин, от нулата. Не да припознавам друг, който ненавиждам.

- След всичко казано дотук, как приемаш факта, че наричат хора като теб, като Васо Пожарната с изрази „подлоги на Домусчиев“, „еничари“ и не знам какви?

- Толкова им е акълът! Слушат двама ненормалника. То ако имаш някаква мисъл, няма да ходиш и да гледаш Литекс.

- Е, и ти имаш приятели, които останаха на „Армията“?

- Така е, там всички се познавахме. Аз им се чудя, просто не мога да повярвам. За много хора от тях нямам обяснения. Техният аргумент е един – ЦСКА е това, което е на "Армията". Ок, но първо имаше вариант да се оздрави клубът. Вариант, който всички искаха. Но не му беше позволено на Божков да го извърши. А това за Домусчиев – ходи убеждавай някой идиот, че не е идиот. Еми той си е идиот!

Дани се радва на юношите, които дърпат ЦСКА напред

- Какво мислиш за отбора, как се развива?

- Екстра, щом сме първи. Без загуба, с наши момчета. Това беше идеята - цесекари от школата или минали през клуба като Котев и Бадема. То е ясно, че ще трябва подсилване в по-силните групи. Но Дай Боже, тези момчета да се развиват и да станат основата. Ясно е, трябва ни наша база. И повече публика да идва. Да спрат да слушат глупостите на онези тролове. Че сме на Домусчиев, а те били истинското ЦСКА. НЕ! Те са Литекс.

И всички го знаят, но се правят на луди! Всички го знаят! Тези, които са на „Армията“, аз съм си говорил с тях: „Абе знаем, че е Литекс, а не сме ЦСКА, ама какво да правим. Ние сме свикнали на „Армията“. Ами отвикнете за малко! „Армията“ не е ЦСКА. Стадионът не прави отбора. И аз съм бил цял живот на „Армията“, там минаха дните ми. Ето сега – жив и здрав съм! Мога и без нея. Не ми е целта да съм на „Армията“. Целта ми е да го има ЦСКА!