Всяко начало има край. През 1962 година армейската приказка с главен герой Крум Милев приключва. Спечелени са девет поредни титли, гарнирани с 4 национални купи и пробив на европейската клубна сцена.

Един по един напускат героите от това футболно поколение. Започва неизбежна смяна на главни действащи лица. Първи прекратява кариерата си капитанът Стефан Божков, последван от железният Манол Манолов – Симолията и левият бек Георги Енишейнов. След тях напускат Димитър Миланов – Пижо, Крум Янев, Гаврил Стоянов ..
Следва задължителен спад в играта и класирането на отбора. През сезон 1962-63 ЦСКА е трети. В следващия обаче настъпва истински крах – 11 място. Това е и най-слабото класиране в цялата история на клуба.
От славния отбор са останали само четирима – Георги Найденов, Никола Ковачев, Панайот Панайотов – Гацо и Иван Колев.  
Като умен педагог Крум Милев успява в последните 3-4 сезона да впише в отбора няколко млади играчи, които ще бъдат основата на нов силен отбор в края на 60-те години. Когато е освободен в края на 1964 г., титуляри в армейския тим вече са Димитър Якимов, Никола Цанев, Стоян Йорданов, Васил Романов, Борис Гаганелов, Христо Маринчев, Борис Станков и Панталей Димитров.
Изненадващо за треньор е назначен Григорий Пинайчев с помощници Стефан Божков и Манол Манолов. Отборът се представя незадоволително – четвърто място и съветският „другар“ е освободен.

След внимателно оглеждане ръководството на ЦСКА прави най-верния ход. За треньор е назначен Стоян Орманджиев с прякор Пашата (на снимката), роден през 1920 година във Варна. С родния си клуб Владислав е двукратен вицешампион, а с Локо София става шампион за 1945 г. Национал с 20 мача. След прекратяване на кариерата завършва школа в Москва заедно с Крум Милев.

Заедно с него са привлечени няколко футболисти – Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Иван Василев, Йордан Филипов, Кирил Райков и юношата на тима Цветан Атанасов.
В една трудова характеристика на БФФ за него (по онова време задължителна към трудовото досие) пише: „Стоян Орманджиев е много организиран в работата човек. При него всичко е подредено точно и документирано. Когато говори, не разчита само на памет и спомени, а на записани и проверени в многобройните му дневници факти.  Няма празни приказки“.
И така стъпвайки на изграденото от неговия колега Крум Милев, придава още по-голяма слава на армейския тим. ЦСКА е с безупречна физическа подготовка. Играта се води с трайно владеене на топката. Съчетава колектива с индивидуалните качества на звездите.
Най-ярък изразител на този стил, налаган от Орманджиев, е лидерът Димитър Якимов. В Митата са съчетани играта с мисъл, блестяща индивидуална техника (неслучайно е обявен за най-техничният български футболист). Голмайстор във всички аспекти – ляв и десен крак, особен външен фалцов удар, майстор на преките свободни удари, хладнокръвен изпълнител на дузпи и немалко голове с глава.
И всичко това съчетано със силно чувство за колективна игра (това най-вече може да потвърди голмайстор номер 1 на България за всички времена Петър Жеков) – никакъв егоизъм.
И още в първия си сезон като треньор Стоян Орманджиев печели титлата в оспорвана битка с вечния съперник Левски. И в двата мача армейците надделяват над „сините“, водени от световноизвестния чех Рудолф Витлачил, който е и национален селекционер.
В двете вечни дербита „червените“ побеждават съответно с 3:0 и 1:0. Върхът на Стоян Орманджиев с ЦСКА е през 1968/69 година, когато прави дубъл, а Петър Жеков става не само голмайстор на България, но и печели „Златната обувка“ за стрелец номер 1 на Европа. За първи път в историята на футбола ни!