Скъпи армейци, дойде време и за последната част от дългата и любопитна поредица, с която проследихме славната история на любимия клуб.

Седмото десетилетие със сигурност е най-драматичното и най-трагично в досегашната история на ЦСКА. Поставен е антирекорд за най-дълъг период без шампионска титла на България, макар че на на два пъти (през сезон 2008/09 срещу Левски и през 2011/12 срещу Лудогорец) тимът на практика е на един мач от триумф в първенството. В този период изненадващо, но закономерно предвид обстоятелствата в българския футбол, основни конкуренти за първото място на армейците са два провинциални отбора – Литекс и Лудогорец.

Една от основните причини за слабото представяне е безкрайният треньорски кадрил. През 2009 година Любослав Пенев сменя чичо си Димитър Пенев на треньорския пост, но губи от Левски във вечното дерби с 0:2, което подпечатва титлата на „сините“, водени от Емил Велев.

В следващия сезон Ел Голеадор сформира силен състав и се опитва да въведе желязна дисциплина – за неспазване на режима освобождава деветима титуляри. Подходът му обаче не намира подкрепа от собствениците на клуба от „Титан АС“, което води до неговото напускане.

Наследниците му - румънецът Йоан Андоне и неговият помощник, който в последствие става и старши-треньор - Адалберт Зафиров, не успяват да вдигнат нивото на отбора, който остава на 12 точки след шампиона Литекс.
През сезон 2010/11 треньорските рокади отново са безкрайни. Първо е нает работилият в Германия Павел Дочев, който остава на поста точно три кръга. Дошлият от Македония Гьоре Йовановски го заменя, но и той е освободен само след 7 мача. Идва ред и на Милен Радуканов, който най-накрая стабилизира отбора, въпреки че ЦСКА завършва на пето място в първенствтото. За сметка на това, са спечелени другите два национални трофея – Купата и Суперкупата на страната.

Следва изключително тежък шампионат, в който армейците водят лют двубой с новака Лудогорец. В последния кръг се стига до пряк сблъсък с разградчани за титлата, като ЦСКА води с две точки и дори равенството би свършило работа на армейския клуб.

На почивката „червените“ губят с 0:1, но през второто полувреме са пълни господари на терена. Малшансът (три удара в гредите) обаче успява да попречи и срещата – а респективно и титлата, са загубени.

Трима бивши треньори се изреждат да водят ЦСКА през следващия сезон. Последователно Стойчо Младенов, Миодраг Йешич и Милен Радуканов не успяват да спрат Лудогорец, който отново печели титлата с 9 точки преднина пред армейците.

През кампанията 2013/14 г. Стойчо Младенов отново поема нещата в ръце и успява да се задържи на треньорския пост през целия сезон. На 19 октомври 2013 г. започва най-сладкия период за „червените“ фенове през това десетилетие - Левски е отнесен с 3:0. Следват още 5 шампионатни победи над вечния враг, но „черната котка“ отново се оказва отборът от Разград, който е още по-убедителен в първенството – 12 точки разлика пред ЦСКА и нова титла за Лудогорец. В преките си двубои срещу шампионите армейците са неузнаваеми – 4 мача и 4 загуби (две в първенство и две в плейофите).

Но липсата на трофеи и победи се оказва най-малкият проблем за отбора, който по това време все още играе двубоите си на „Българска армия“. Първо, отново се роят рокади в спортно-техническото ръководство – Стойчо Младенов е сменен от Анатоли Нанков, после тима водят последователно Галин Иванов и отново Любо Пенев. ЦСКА пак не оказва сериозна съпротива на Лудогорец, който печели четвърта титла поред. Армейците завършват пети, като в плейофната фаза на шампионата в 10 поредни мача не успяват да отбележат гол. За капак на всичко финансовата криза е убийствена – отборът не получава лиценз, стига се до фалит и, съгласно наредбите на БФС, е изпратен в Югозападната В група.

Собственик на клуба става Гриша Ганчев. За треньор е назначен Христо Янев с помощници Владимир Манчев и Ивайло Петров–Пифа. В първия мач от „В“ група срещу Струмска слава на стадиона са над 12 хиляди армейски сърца. Логично, до края на шампионата отборът е без конкуренция, печелейки категорично промоция за „Б“ група. Освен това, ЦСКА влиза в историята на българския футбол, като вдига Купата на страната от третия ешалон – нещо, което друг клуб не е постигал до този момент. В турнира армейците изиграват шест двубоя и стигат до победата в редовното време във всеки един мач. Головата разлика е 13:1, а Преслав Йорданов става голмайстор с 6 попадения.

В първия кръг е победен втородивизионния Нефтохимик, после Спартак (Плевен) като гост. В третия кръг ЦСКА печели с 3:0 срещу Созопол, за да стигне до полуфинал. Там чака старозагорският Берое с треньор Петър Хубчев. В първия мач „червените“ са гости, като са подкрепяни от близо 5 хиляди души, което няма аналог в историята на заралии. Срещата е спечелена с 2:0, а в реванша пред близо 15 хиляди зрители резултатът е повторен и чудото е факт – третодивизионен клуб играе финал за Купата на България. Съперник там е воденият от Емил Велев тим на Монтана. В 12-ата минута Станислав Маламов бележи единствения гол, с който ЦСКА печели трофея. Мачът срещу монтанци поставя рекорд по посещаемост за футболен мач между български клубове, игран през 21-и век – 33 345 зрители наблюдават как „червените“ вдигат купата.

Тя е спечелена от състезателите: Стоян Колев (със своите 40 години, 3 месеца и 21 дни става най-възрастният играч, печелил отличието), Анатоли Господинов, Кирил Динчев, Ангел Грънчов, Божидар Чорбаджийски, Александър Бранеков, Милен Кикарин, Виктор Райчев, Петър Витанов, Йордан Йорданов, Васил Попов, Николай Цветков, Александър Александров, Борис Галчев (капитан), Преслав Йорданов, Костадин Хазуров, Станислав Маламов, Момчил Цветанов, Павел Головодов, Самир Аясс, Иво Иванов, Владислав Узунов, Валентин Антов (16-годишен) и Радой Божилов.

Оттам насетне - над ЦСКА надвиснаха най-черните облаци, които успяха да разединят „червената“ общественост. На "Армията" се настани чужд клуб, а истинските армейци решиха да запазят честта си и тръгнаха на чисто от "А" окръжна група. Само за 2 години ЦСКА успя да се върне в професионалния футбол и през този сезон ще атакува и промоция в елита.

С този материал приключва и поредицата по случай 70-годишния юбилей на ЦСКА. За пропусналите някои от историите, изпълнени с интересни факти и поводи за гордост, ви предоставяме всички наши материали досега:

I. Раждането на легендата и първата титла
II. Крум Милев и митичния ЦДНА
III. ЦДНА с девет поредни титли става страшилище в Европа
IV. Краят на ЦДНА
V. Първи полуфинал в Европа
VI. Червеният терор през 70-те
VII. Митичният Аякс рухва в София
VIII. ЦСКА детронира Ливърпул
IX. Най-лудите 18 минути
X. Последният велик армейски тим
XI. Наказателната бригада Стоичков – Пенев – Костадинов
XII. Началото да 90-те. Тежки времена на „Армията“
XIII. Средата на 90-те. На „Армията“ съскат змии
XIV. Титла №29: Стойчо удра по масата
XV. 10 години от последната титла