За феновете на ЦСКА лятото на 1969 г. беше много щастливо. Футболистите спечелиха шампионската титла с рекордните 47 точки, след като червените бяха лидери от първия (7:0 срещу Черноморец) до последния кръг. Към титлата беше добавена и купата на страната, и купата за най-добро нападение, и голмайсторската купа, спечелена от Жеков, и купата за софийски първенец, за която се зачитаха само резултатите от мачовете между столичните отбори.

Футболни първенци за своята възраст станаха и юношите и децата, а волейболистите на армейския клуб спечелиха Купата на европейските шампиони.  Състезателките на ЦСКА Мария Гигова, Нешка Робева и Румяна Стефанова, водени от треньорката в червения клуб Жулиета Шишманова, взеха златен, сребърен и бронзов медал за България на Световното първенство във Варна.

И все пак „черешката на тортата“ беше „Златната обувка“ на Петър Жеков. През есента бате Петьо беше в стихията си, заби рекордните 22 гола в 15 мача и стана фаворит в съревнованието за високата награда, връчвана от френските издания „Екип“ и „Франс Футбол“ на най-резултатния футболист в Европа. През пролетта обаче голмайсторът намали темпото и въпреки че звезди като английския ветеран Джими Грийвс, немският бомбардир Герд Мюлер, шведското острие Уве  Киндвал, холандската супер звезда Йохан Кройф и неговият сънародник Ван Дайк, също изостанаха, напред излезе топ реализаторът на гръцкия Олимпиакос Йоргос Сидерис. Жеката, който в предишната година, с рекордните за България 31 гола зае 4-то място в първата класация на френското издание, съживи надеждите си за „Златната обувка“ в дербито с Левски, когато реализира две попадения, а ЦСКА си осигури титлата. 

Така в предпоследния кръг при гостуването на свързания с МВР тим на Спартак (Плевен) червените играеха само за своя голмайстор. Плевенчани не можеха да променят класирането си в средата на таблицата, но бяха решили с цената на всичко да попречат на Жеков в борбата за „Златната обувка“. Така на стадион „Слави Алексиев“ на няколко пъти се стигна до куриозни ситуации в които Цанев или Якимов спираха с топката на голлинията на плевенската врата за подадат към Жеката, но това се оказваше невъзможно, защото цялата защита на Спартак беше обкръжила голмайстора. Така преди последния кръг бате Петьо остана с 32 гола, а Сидерис, който вече беше завършил участието си, имаше 35.

На 29 юни ЦСКА прие Ботев (Пловдив) на стадион „Васил Левски“ в мач от последния кръг на българския шампионат. Разбира се, голямата интрига в тази среща беше дали Жеков ще успее да вкара четири гола, които да му донесат „Златната обувка“. Преди това, още като играч на Берое, бате Петьо на няколко пъти беше стигал и до пет попадения, но сега залогът беше много, много по-голям. 

В крайна сметка този атрактивен двубой завърши 4:2, като Жеков реализира и четирите гола за червените, а Чико Дерменджиев се разписа два пъти за „канарчетата“.  Зрители на този мач бяха и доста чужди журналисти, които искаха да видят развръзката в борбата за „Златната обувка“. След края на срещата Терънс Купик от атинския в. “Спорт” сподели: “...Целият отбор на победителите игра като един добре навит часовников механизъм. Неговата голяма стрелка беше Жеков! Въпреки похвалните и амбициозни усилия на бранителите на Тракия за тях се оказа съвсем невъзможно да удържат снайпериста Жеков... Позволявам си да предам на европейския голмайстор Петър Жеков чрез страниците на в. “Отечествен фронт” моите и на Сидерис най-сърдечни поздравления!”. 

А  Спартак (Плевен), който в предпоследния кръг се опита да помогне на Сидерис, беше наказан от Жеката още в първия кръг на следващия шампионат. Тогава европейският голмайстор пак заби четири гола – този път за победата на ЦСКА над плевенчани със 7:1.

По-късно на бляскава церемония в Париж бате Петьо получи не само „Златната обувка“, а и внимание, на което дотогава не беше се радвал нито един български футболист. Показателно е, че там присъстваха 120 спортни журналисти от почти всички европейски страни. Церемонията по награждаването на тримата призьори - Жеков, Сидерис и Кьогълбергер, се проведе на 26 септември в прочутия парижки ресторант “Дьо Доайен”, който се намира на улица “Шан-з-Елизе”= 

Българският голмайстор беше придружаван от треньора на ЦСКА Стоян Орманджиев и българския посланик във Франция Владимир Топенчаров, който отбеляза, че “армейският” център-нападател е направил за популярността на България в Европа толкова, колкото са сторили малцина. По време на церемонията, която се предаваше директно по една от френските телевизии, главният редактор на „Франс футбол“ Жак Феран заяви: “Като приветствам носителя на „Златната обувка“ Петър Жеков със заслужения успех, искам да изтъкна неговата силна воля, с която успя в последния момент да изпревари най-опасния си съперник Сидерис от Гърция. Жеков е играч от типа на Герд Мюлер - дори когато не участва в играта, той е много опасен със своя силен нюх към гола.“

В края на годината Жеков беше включен в почетната десетка (9-то място) на „Франс футбол“ за „Златната топка“ – награда за играча, определен от спортните журналисти на Стария континент за най-добър европейски футболист през годината. Преди Жеков в тази почетна десетка бяха Иван Колев (9-ти в първата анкета, проведена през 1956 г.) и Георги Аспарухов (8-и през 1965 г.). Всъщност през 1969 г. бате Петьо беше оценен в анкетата за „Златната топка“ така, както дотогава не беше оценяван нито един български футболист. Тогава Жеков получи 14 точки и записа най-доброто представяне на наш играч чак до ерата на Христо Стоичков. 

В онези години всеки поканен да участва журналист посочваше в листата си по пет имена. Първият получаваше пет точки, вторият - четири, третият - три, четвъртият - две, и петият - една. През 1965 г. Георги Аспарухов получи девет точки, след като беше поставен на първо място от българския представител Жорж Милчев и на второ от португалски журналист. През 1969 г. българският супер реализатор спечели 14 точки от две втори и две трети места. Бате Петьо беше втори в листите на Ж. Милчев и В. Салинер (Испания) и трети в класациите на В. Либерт (Швеция) и Л. Филатов (СССР). 

Това беше заслужено признание за „Вълшебния стрелец“, който беше нашият реализатор № 1 за най-големия успех на България през 60-те години – петото място на  европейското през 1968 г. През същата година бате Петьо беше капитан и голмайстор на нашия олимпийския отбор, който спечели сребърните медали на игрите в Мексико. Тогава капитанът Жеков изведе нашия тим на стадион „Ацтека“ за единствения и досега финал на голямо първенство, в който играят нашите футболисти. 

След спечелването на златната обувка „Франс футбол“ отличи Жеков още няколко пъти. В следващите години българският топ реализатор спечели на два пъти „Бронзовата обувка“. Стана така, че пет години след учредяването на съревнованието за „Златната обувка“ във френската столица се събраха тримата най-изявени стрелци в този турнир – Мюлер, Еузебио и Жеков, които заеха първите три места в съревнованието на стрелците през 1973 г. 

Френското издание организира тържеството по случай тяхното награждаване в началото на октомври, като в него участваха още капитанът на английския национален отбор Мартин Питърс, капитанът на европейския и световен клубен шампион Аякс - Бари Хулсхоф, и чернокожият нападател на френския шампион Сент Етиен Салиф Кейта. Голямата атракция на тържеството беше един турнир по изпълнение и спасяване на дузпи. Всеки трябваше да бие по пет пъти срещу всички останали и съответно да бъде вратар, когато другите изпълняват своите удари. 

Победител в това състезание стана българският голмайстор Петър Жеков. Особено убедителен беше бате Петьо срещу считания за най-добър реализатор в света за всички времена Герд Мюлер. Жеката разби германеца с 5:2, като му хвана цели три дузпи. Десетилетия по-късно Жеката си спомня с усмивка за този любопитен турнир: “Мюлер не знаеше, че на младини аз неведнъж съм заставал на вратата”, обяснява успеха си той.

През 1978 г. по случай 10-годишнината от първата класация за „Златната обувка“, „Франс футбол“ публикува листа на европейските голмайстори според броя на техните попадения през това десетилетие. Тя има следния вид:

 1. Мюлер (Байерн) - 144 гола

 2. Бианки (Монако) - 101 гола

 3. Геелс (Аякс и Андерлехт) - 98 гола

 4. Жеков (ЦСКА) - 96 гола

   Очевидно, ако кариерата на българския топреализатор не беше приключила едва на 30-годишна възраст, той щеше да бъде още по-напред в тази класация. Впрочем през същата 1978 г. Франс футбол направи и едно друго подреждане – класиране на стрелците според спечелените отличия и там Жеков е трети:

 1 . Мюлер (Байерн) - 13 точки

 2. Еузебио (Бенфика) - 10 точки

 3. Жеков (ЦСКА) - 10 точки

   Вярно е, че през онези години родните журналисти се правеха, че не забелязват „головия водопад“, който Жеков изсипваше в противниковите мрежи, но за сметка това немалко чужди медии отдаваха дължимото на „вълшебния стрелец“ от ЦСКА.

Автор Валентин Василев