Остава съвсем малко до първия мач на България в Лигата на нациите – новият турнир на УЕФА за национални отбори. На 6 септември нашите гостуват на Словения, а три дни по-късно приемат Норвегия на Националния стадион „Васил Левски“. Тази надпревара не просто замества приятелските срещи, но и служи като квалификация за Европейското първенство през 2020 г. В седмицата, в която отборът на ЦСКА няма официален мач, ви предлагаме любопитен материал за приноса на армейските футболисти за запомнящите се евроквалификации на България през годините.

Първо участие

Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) е основан през 1954 г. в Берн, Швейцария. Шест години по-късно е проведено първото Европейско първенство, като в него вземат участие 17 страни, включително и България.

В първоначалните две издания на надпреварата квалификационни групи няма. В историческия си първи сблъсък на разменено гостуване, нашите срещат силния отбор на Югославия. Първият мач, на 31 май 1959 г. в Белград, завършва 2:0 за домакините. Реваншът на 25 октомври в София приключва 1:1 и България отпада. Отборът в тези два мача е воден от треньора на ЦСКА Крум Милев, а в основата му са няколко армейски играчи. В първата среща играят Георги Найденов, Кирил Ракаров, Иван Колев и Панайот Панайотов – Гацо, който е и капитан на тима. На реванша, освен вече посочените, са още двама – Манол Манолов (капитан в срещата) и Никола Ковачев.

Първи отстранен съперник

На следващото Европейско първенство през 1964 г. България отстранява първи опонент – и то не кой да е, а Португалия с великия Еузебио в състава си. На 7 ноември 1962 г. в София побеждаваме с 3:1. В основата на отбора са четирима армейци – вратарят Георги Найденов (кап.), Никола Ковачев, Димитър Якимов и Иван Колев. Реваншът е на 7 декември в Лисабон и завършва със същия резултат, но за Португалия. Трима са „червените“ играчи тогава – Найденов, Ковачев и Колев. За определяне на победителя се играе трети двубой - на 23 януари 1963 г. в Рим. В мача играе само един армеец – Никола Ковачев, и тогава той е капитан на тима ни, победил иберийците с 1:0.

На 1/8-финала съперник е Франция. Тук е важно да се уточни, че в тези години финалната фаза на Европейското първенство (за която в днешно време се класират 24 отбора) включва само четири участника. На 29 септември 1963 г. България побеждава французите с 1:0, като армейците са двама – ветеранът Иван Колев (кап.) и Димитър Якимов. Те играят и на реванша на 26 октомври в Париж, загубен с 1:3, последван с отпадането от турнира.

Първо преодоляване на квалификационна група

Още по-добре представяне българите регистрират на третото Европейско първенство (1968 г.). Тогава за първи път са въведени квалификационни групи, а нашите впоследствие достигат до 1/4-финалите. България е в една група с бронзовия медалист от Световното през 1966 г. – Португалия, както и с коравите скандинавски отбори Швеция и Норвегия.

Първият мач в групата е на 13 ноември 1966 г. в София срещу норвежците. Наставник на отбора е бившият играч и треньор на Славия Добромир Ташков. България побеждава с 4:2, като има трима армейци в състава си – Борис Гаганелов (новият капитан на тима), Димитър Пенев и Никола Цанев, който бележи два от головете. След този мач Ташков влиза в спор с ръководството на футболната ни федерация и напуска поста. Начело на нашите е назначен бившият играч на ЦСКА и негов помощник-треньор в последните години Стефан Божков.

Следва серия от пет поредни мача без загуба (три победи и две ремита) и първо място в групата. Любопитното е, че България не допуска нито един гол в тези мачове – забележително и непостижимо и досега.

Заслугата е на треньора Божков, селектирал най-стабилната отбрана в историята на „А“ отбора. Двама са от ЦСКА – левият бек Борис Гаганелов и либерото Димитър Пенев, който е в двойка с изключително безкомпромисния централен защитник Добромир Жечев. Тази звездна защита се допълва от десния бек на Славия Александър Шаламанов, известен като„царят на шпагатите“. Третият несменяем армейски титуляр е гениалният техник Димитър Якимов, изградил заедно с другия майстор на дрибъла Христо Бонев – Зума може би най-силната халфова линия в българския футбол.

На 1/4-финала съперник е Италия. В първия мач, игран пред 70 000 души в София на 6 април 1968 г., България побеждава с 3:2. В този двубой пропускаме да разгромим противника, а на реванша на 20 април България губи с 0:2 и отпада от турнира. И в тези два мача титуляри за армейците са Гаганелов, Пенев и Якимов.

Първо класиране за финалната фаза

26 години по-късно, България постига върха в историята си, класирайки се на четвърто място на Световното в САЩ през 1994 г. След още две, същият отбор и треньор за първи път класират „А“ отбора на финали на Европейско първенство.

България е в една група в квалификациите с Германия, Грузия, Молдова, Уелс и Албания. Набраното самочувствие от мачовете в САЩ е реализирано в двубоите срещу тези отбори. След рутинни победи над Грузия (2:0) и Молдова (4:1), в третия мач разгромяваме като гости с 3:0 коравия тим на Уелс. „Костотрошачът“ Вини Джоунс е направен за смях от Стоичков, Лечков и Балъков, а „железният“ Трифон Иванов бележи гола на живота си със страхотно воле от 20-на метра. Следват отново две рутинни победи над Молдова (3:0) и Уелс (3:1), за да се стигне до една от най-знаменитите победи на българския национален отбор.

На 7 юни 1995 г., пред препълнения въпреки дъжда Национален стадион „Васил Левски“, е сътворено немислимото – да победиш Германия, след като губиш с 0:2. Герои са всички на терена, но над тях са двама армейци – Христо Стоичков, реализирал хладнокръвно и двете дузпи за нас, и Емил Костадинов, вкарал победния гол. В крайна сметка, въпреки загубата от немците като гост с 1:3, България се класира за финалния кръг в Англия.

Там, през юни 1996 г., сме в група с Испания, Румъния и Франция. В първия двубой завършваме 1:1 с иберийците, след това побеждаваме с 1:0 северните ни съседи, а в последния мач губим от „петлите“ с 1:3. Въпреки четирите спечелени точки, България не успява да прескочи групата.

И в квалификациите, и във финалния етап, в основата са няколко бивши играчи на ЦСКА. По това време в отбора, воден от бившия играч и треньор на „червените“ Димитър Пенев, повечето футболисти играят в чужбина. Редовни титуляри са двамата възпитаници на армейската школа Любослав Пенев и Емил Костадинов, както и носилите екипа на ЦСКА преди това Христо Стоичков, Трифон Иванов и Йордан Лечков.

Последни успешни квалификации

За последно България успява да се класира на Европейското първенство през 2004 г. Тогава тимът е воден от бившия футболист и треньор на ЦСКА Пламен Марков, като спечелва квалификационната си група. В нея България играе срещу Хърватия, Белгия, Естония и Андора, осигурявайки си класирането за Евро 2004 още преди тежкото гостуване на „шахматистите“ в последния кръг.

Осем от 13-те гола, вкарани от българите в осемте мача, са дело на бившите футболисти на ЦСКА Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Няколко години по-късно самият Бербо определи триото като конете, дърпащи каляската. Иначе в квалификационния цикъл вземат участие и двама настоящи играчи на армейците – Велизар Димитров и Светослав Петров. Сред запомнящите се мачове е първият, в който побеждаме като гости Белгия с 2:0 (голове на Зоран Янкович и Стилиян Петров). Изключително важен е и последвалият безапелационен домакински успех срещу Хърватия с 2:0, като тогава се разписват отново Стенли и Димитър Бербатов.

Във финалния етап на Европейското първенство България се пада в една група с Швеция, Дания и Италия, В трите срещи, играни през юни 2004 г., нашите записват три поражения и отпадат от надпреварата.

На 6 септември националният ни отбор започва ново предизвикателство в богатата си история – Лигата на нациите. Да пожелаем успех на „трикольорите“ и нека в бъдеще много футболисти на ЦСКА да помагат за успехите на България.