Скъпи армейци,

Време е за втората част от нашата поредица, свързана с историческите мачове на ЦСКА, играни на Националния стадион „Васил Левски“. Този път ще ви припомним един позабравен, но интригуващ обрат, сътворен от „червените“ състезатели. Въпреки тежкия жребий за Купата на европейските шампиони и загубата в първия двубой, армейците не се предават. Те показват високата си класа и на мача реванш в София буквално попиляват противника си. Приятно четене!

След края на сезон 1959/60 г. отборът на ЦСКА(тогава носещ името ЦДНА) за пореден път е шампион и извоюва правото да участва в турнира за КЕШ. Пръв съперник на 1/16-финала е шампионът на Италия – Ювентус. В неговия състав са няколко италиански национали като Сарти, Червато, Николе и Коломбо, както и капитанът и голмайстор на отбора Джанприеро Бониперти. Други звезди на тима са аржентинският национал и блестящ дрибльор Омар Сивори и уелският мощен таран Джон Чарлс. Британецът е избран предната година в анкетата на „Франс Футбол“ за футболист №3 на годината след Алфредо ди Стефано и Раймон Копа.

Същевременно в ЦСКА е започнал процесът на смяна на легендарното поколение от 50-те години.

В отбора вече не са неговият капитан Стефан Божков, двамата нападатели Димитър Миланов - Пижо и Крум Янев - Палакмана, дефанзивният халф Гацо Стоянов и централният нападател Георги Димитров - Червения. На техните места са привлечени гениалният дрибльор Димитър Якимов, юношата на Левски Никола Цанев, защитниците Борис Гаганелов и Стоян Кошев, халфовете Васил Романов и Панталей Димитров, както и дясното крило Иван Ранков.

Първият мач се играе на 21 септември 1960 г. в Торино, пред около 60 000 зрители на „Стадио Комунале“. Отборът на ЦСКА излиза с четирима дебютанти на международната сцена и това се отразява на играта му. В първия половин час са допуснати два гола, дело на Лайодиче и техничния Сивори.Постепенно тимът се съвзема и през второто полувреме изравнява играта, като не допуска повече попадения. Същевременно италианците намаляват оборотите и малко самоуверено считат, че двата чисти гола ще им стигнат за крайния успех.

Сметките им обаче се оказват погрешни...

Реваншът се провежда на 12 октомври 1960 г. пред около 50 000 зрители на Националния стадион „Васил Левски“. Крум Милев така е надъхал футболистите си, че те играят вдъхновено и със самочувствие и просто прегазват „Старата госпожа“, въпреки че в състава се появяват още двама дебютанти – Кошев и Ранков. Треньорът на гостите Карло Парола „помага“ на армейския клуб, залагайки на защитен вариант на схемата.

В 19-ата минута Никола Цанев от пряк свободен удар от 20 метра слага началото на головата фиеста. Тя продължава през второто полувреме, като десет минути след неговото начало Никола Ковачев – Тулата поразява италианската врата. След получило се меле, той промушва топката между краката на вратаря Романо. Само десетина минути по-късно резултатът става класически. След блестящ индивидуален пробив на Иван Колев, Гацо Панайотов с техничен удар с глава бележи третия гол. Като по график, след още толкова минути топката за четвърти път е в мрежата на Ювентус. Втори гол на сметката си вкарва Никола Ковачев, който оползотворява идеален пас на Димитър Якимов. Гостите все пак успяват да отбележат почетно попадение чрез Бруно Николе две минути преди края на този злополучен за тях мач.

Западната европейска преса подробно отразява впечатляващия успех на ЦСКА. Италианският вестник „Тутоспорт“ пише: „ЦДНА спечели заслужено. През второто полувреме Ювентус бе пометен от убийствения ритъм на българите“. Армейското превъзходство признава и треньорът на торинци Парола: „Победата на ЦДНА е заслужена. Заложих на защитен вариант и сгреших. През второто полувреме бяхме надиграни по всички линии“. Малко изненадващо, оценка на играта на нашите дава и главният рефер на мача – швейцарецът Готфрид Динст: „Българите ми направиха добро впечатление, демонстрирайки отлична техника, борбеност и физически качества. Превъзхождаха изцяло италианците“.

Най-щастлив след мача е наставникът на ЦСКА Крум Милев: „Нямам думи да изкажа задоволството си от победата. Показаното от момчетата надхвърли всички очаквания и ще се помни дълго“. Все пак главната заслуга за големия успех е на състезателите в този мач – Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов (капитан), Стоян Кошев, Панталей Димитров, Никола Ковачев, Иван Ранков, Никола Цанев, Панайот Панайотов, Димитър Якимов и Иван Колев.

Триумфът идва в най-успешния период за тима в историята на българското първенство, тъй като тогава ЦСКА господства по родните терени, печелейки рекордните 9 поредни шампионски титли на България.