Кристиян Пешов е чистокръвен армеец. От малък започва в школата на ЦСКА и не сменя червените до професионалния футбол. Принуден е да напусне „Армията“, тъй като не получава никакъв шанс. Сега отново е част от червеното семейство. 21-годишният Пешов пристигна в ЦСКА със свободен трансфер от Славия. Нападателят веднага се включи отлично и даде заявка за място на терена с два хубави гола в контролите дотук. Не само това е причината да направим интервю с Крис.

- Кристиян Пешов, футболист на ЦСКА. Вече се намираме в Анталия, как се чувстваш вече във втората част на подготовката?

- Здравейте, чувствам се добре. Условията са прекрасни, хотелът също, отборът се подготвя добре до момента.

- Вкара вече два гола в контролите, пропусна една заради лек проблем. Да очакваме ли много голове и в официалните мачове?

- За момента по-важното е ЦСКА да намери стила, който иска треньорът. Контролите имат основно тази цел. Естествено, головете дават самочувствие. Аз съм доста амбициозен и ще искам с всеки мач да ставаме по-добри – и като отбор, и лично аз. Всеки знае целите, те са най-важни по време на официалните мачове. Важното е да помогна на ЦСКА в битката за Първа лига.

- Нека те върна в началото на твоята кариера. От червения квартал Слатина си, това ли беше причината да започнеш в „Червено знаме“?

- Бях много малък тогава. Имах желание да играя футбол, а „Червено знаме“ се намира в моя квартал Слатина . Един ден баща ми ме заведе на тренировка там и така започнах.

- При кого попадна на „Маракана“? Какви са спомените ти от там?

-  Първата ми тренировка беше при Борис Гаганелов, след нея той реши да ме вземе в отбора.

- Как се почувства, когато разбра, че базата ще бъде разрушена и на нея ще се изгради настоящата „Арена Армеец“?

- Наистина не беше приятно, защото все пак това беше нашата база, нашият дом. Мястото, на което всеки ден тренирахме. И не беше приятно, че трябваше да се местим на други места.

- Получаваха ли се люти дербита при юношите с Левски? Или имахте по-големи врагове?

- Имахме доста врагове, но най-големият беше Левски. И всеки мач с тях беше специален.

- След събарянето на базата на юношите на ЦСКА тънехте в мизерия, нямаше къде да тренирате. Твоите спомени?.

- Започнахме да тренираме на много места.  Тренирали сме в „Младост“, Герман, дори пътувахме до Мировяне, общо взето навсякъде. Доста неприятно.

- Беше сред големите таланти, но не получи шанс в първия отбор. Защо?

- Не мога да преценя, аз съм дал всичко от себе си. Имало е хора, които са преценили да не ми дадат този шанс.

- Самата липса на доверие ли те накара да заминеш за Созопол през 2016 година?

- ЦСКА точно беше изхвърлен във В група. Не се знаеше дали ще има отбор. Прецених, че трябва да се развивам някъде и Созопол беше добър вариант към онзи момент.

- Най-трудният ти момент като футболист?

- В началото, като заминах за Созопол, тогава за първи път се отделих от семейството си и отидох да живея сам на доста голямо разстояние от София.

- Забелязвам, че много млади таланти, които отиват да тренират в други градове, нямат успех, точно защото семейството им е далеч. Забелязвал ли си го? И как се получи при теб?

- Това е нормално, защото за първи път ти се случва. На такава възраст притеснението е нещо естествено. Има уплаха, но аз съм такъв характер, че бързо се сприятелявам, адаптирам се към отбора и условията. Добре ми се получиха нещата.

- Кой е най-щастливият ти момент досега?

- Всеки път, когато съм вкарвал на Левски и сме биели.

- Много ти благодаря. Най-щастливият ти момент сигурно вече е като приключва и това интервю. Желая ти успех.

- Благодаря! (смее се)