Тони Стоичков е един от талантливите защитници, тръгнали от ЦСКА през последните години. Едва 12-годишен пристига от Ихтиман на „Червено знаме“. На 17 вече е част от първия отбор, но почти не му се дава шанс. От миналата година бранителят отново е с червения екип и помогна много в битката за завръщане в професионалния футбол. Тони е изключително възпитано и интелигентно момче, от което ще се убедите в следващия ни разговор.

-Тони Стоичков, откога искаме да направим интервю с теб и ето, че сега имаме възможност. Намираме се в Анталия, как се чувстваш тук?

- Смея да твърдя, че се чувствам доста добре, условията за работа са на ниво, хотелът, храната също. Терените са доста по-хубави от в България по това време на годината. Това е добра предпоставка за пълноценна подготовка.

- Минаха вече пет контроли, предстоят още. Какво е твоето мнение за отбора? Имаме ли шанс ЦСКА за Първа Лига?

- Да ви кажа честно, контролните мачове са съвсем различни. Факторите са много, например заряд, атмосферата оказват влияние. Има напрежение, очаквания, публика, различно е.

- Това значи ли, че сте по-отпуснати?

- Не, но все пак в контролите не се гони задължителен резултат. Това са проверки, които ни карат да се усъвършенстваме и да стиковаме отбора за официалните мачове.

- Разкажи как започна да се занимаваш с футбол?

- Откакто се помня, се занимавам с футбол. Обичам играта. Аз съм от Ихтиман. Там започнах в местния отбор. Бях на 12-години, когато Спас Джевизов и Ангел Калбуров, светла му памет, ме взеха в школата на ЦСКА.

- Не беше ли голяма промяната за едно малко дете?

- О, определено беше. Всичко беше съвсем ново, момчетата, културната разлика между Ихтиман и София. Друг начин на живот, друг начин на мислене. Да не говорим за тренировките и за клуб с мащаба на ЦСКА.

- Кое беше най-трудното за теб в този период?

- Адаптацията, било то към живота в София, било то към натиска, който има в ЦСКА да си винаги на високо ниво, да играеш под напрежение. Това бяха нови неща за мен, но се радвам, че успях да свикна.

- Знам, че сте били доста силна група връстници?

- Да, 95 бяхме доста силен набор. Първо, имахме страхотен колектив. Постигнахме много успехи, наистина се чувствахме като семейство. Доста момчета от набора в момента играят професионален футбол. Ще изброя Божидар Чорбаджийски, Петър Витанов, Васил Попов, Радой Божилов, Антони Иванов, който играе с голям успех в Румъния през последните 6 месеца. Да не изпусна някого, но имаше много талантливи момчета. С повечето още се чувам.

- Суеверен ли си?

- Не съм, вярвам само в Бог и себе си.

- Откъде идва вярата ти в Бог?

- За да бъда честен, аз също съм си задавал въпроса. Не мога да дам конкретен отговор, просто когато вляза в църква, се чувствам добре. Идва ми отвътре.

- Забелязвам, че си доста по-различен. Доста си спокоен, било на тренировки или извън терена. Винаги си вежлив. На вярата в Бог ли се дължи или на семейството?

- Аз се стремя да се развивам всеки ден, било то като човек, като играч по футбол и като личност. Смятам, че спокойствието и търпението са много важни качества за един спортист и човек. Стремя се да гледам философски на нещата, да се уча от всичко, да попивам максимално и да бъда най-добрата си версия.

- Колко важно е семейството за теб?

-  То е най-важното за мен. Там съм най-спокоен, хубаво е да си обграден с близки хора, които те подкрепят.

- Имаш ли си приятелка?

- Да.

- Разкажи ни.

- Скоро ще направим седем месеца заедно, нещата вървят добре, щастливи сме, обичаме се. Дай Боже, да продължават така.

- Ето, когато бяхме на екскурзия в Анталия, накупи подаръци. Предполагам, за твоята приятелка или не трябва да издаваме?

- Няма проблем, за семейството ми и за приятелката, да.

- Какви са твоите амбиции с ЦСКА?

- Моите амбиции свързани с ЦСКА са на първо място да завършим подготовката по възможно най-добрия начин. Да показваме постоянна и стабилна игра в официалните мачове. Да излизаме винаги за победа. И аз съм сигурен, че когато тази настройка е налице, правилните неща ще се наредят по най-добрия начин за нас.

- Какво е за теб ЦСКА?

- За мен ЦСКА е много. Най-големият клуб в България, без съмнение, който те учи на безброй ценности и принципи като вярност, дисциплина, етика, морал, себераздаване. За мен ЦСКА е много повече от футболен клуб, той е начин на живот, който умее да възпитава.

- Какво би казал на феновете?

- Да са живи и здрави както те, така и семействата им. Нека да бъдем едно цяло, защото едно семейство се познава както в хубавите, така и трудните моменти.

- Много ти благодаря за нас беше удоволствие.

- И аз благодаря.