10 май, 2017 година е специална дата за всеки от привържениците ни. Тогава на стадион „Христо Ботев“ във Враца ЦСКА изхвърли Ботев Луковит , преименуван на Литекс, в турнира за Купата на аматьорската лига. Младите армейци бяха в окръжната група, докато съперникът на практика влязъл в професионалния футбол. Това не попречи на храбреците в червено да ликуват с 2:1 в полуфинала. Спас Спасов вкара гол и подаде за първия на Калоян Стефанов. Героят се съгласи да разкаже спомените си в навечерието на нова битка срещу тима, създаден, за да замаже голямата измама с ЦСКА!

- Спасе, да те върнем към онзи мач с Ботев, малък Литекс, ГМО или както и да се казва онзи отбор. Феновете на ЦСКА, а лично ти сигурно изживяхме едни от най-радостните си мигове след 2016 година? Спомняш ли си нещо особено от часовете преди полуфинала?

- Да, имаше доста интересни неща. В часовете преди мача доста видео гледахме – статични положения, разигравания. Моята настройка беше много сериозна, защото излизахме срещу силен отбор. Имаха доста футболисти с опит в „А“ и „Б“ група като Искрен Писаров, Атанас Курдов, Методи Костов. Исках да покажа, че съм на тяхното ниво, на нивото на силен футболист. След разбора бат Вальо (б.а. Илиев) ни пусна на видео откъс от филма „Всяка една неделя“. Всеки е гледал тази вдъхновяваща реч на Ал Пачино. Лично мен ме надъха. Нещата ми се получиха – гол, асистенция. Исках да покажа, че съм добър футболист и имам място за горната група.

- Кога разбра, че ЦСКА печели полуфинала?

- Когато съдията свири края. Беше тежко, реално те изпуснаха повече положения, бяха по-активни, държаха топката. Извадихме и късмет, но някой път той е задължителен.

- Малко преди края беше изгонен вратарят ни Деспотов и ръкавиците взе халфът Наско Кръстев. Какво си помисли в този момент и как се стигна до това решение?

- Когато изгониха Стоян, Наско прояви сам желание. 10 човека стоим, гледаме….Никой не знаеше как да реагира. Много голяма смелост от страна на Наско! Ако на мен някой ми хвърли ръкавиците, бих са замислил. Наско просто вдигна ръката, обърна се към бат Вальо, получи разрешение. И сложи ръкавиците за последните 7-8 минути.

- Признавам, това са сред най-продължителните ми 7-8 минути за толкова години по стадионите. Ти как ги изживя?

- За мен всичките минути бяха тежки. Накрая е най-трудно, защото си най-уморен. Просто оцеляхме!

- Въпрос и за твоя гол – един от хубавите през тези години?

- Калоян Стефанов се пребори в средата на терена и топката попадна в мен. Знам си силните и слаби страни. Сред силните са техниката и дрибълът. В самото начало реших да завърша атаката сам, защото видях възможност. Забелязах с периферията Йоан Маринов, но ми се стори леко покрит. Залъгах защитника наляво, за да не си убия ритъма. Даже се изненадах , че лесно го преминах. После излязох сам срещу вратаря, видях далечния ъгъл, че беше отворен. Шутирах с по-слабия ляв крак. За секунда помислих, че топката е бавна и вратарят ще я хване. Явно не е била толкова зле!

- Спомените ти след мача?

- Огромно щастие. Пак казвам, отстранихме отбор, който беше на първо място във „В“ група и реално класирал се за „Б“. С много добри футболисти. Тогава бях на 26 години, но повечето ми колеги на по 18-19 без кой знае какъв опит. Може би за тях емоцията беше доста по-силна.

- Няколко думи за мача със същия съперник в понеделник, познаващ ЦСКА, ходиш на мачове?

- Да, когато не съм на работа, ходя на стадиона. Ще бием 2:0. Даже си мисля, че Гущера ще вкара гол. Защо не два! Играл съм с него и му го пожелавам. Победа за ЦСКА, това е! `