Уважаеми г-н Петков,

Обръщаме се към Вас с искане за проверка на съмнения за нарушаване на обществения интерес при разпореждане с държавни спортни имоти. Вярваме, че това е възможност да защитите с дела мотото на Вашето правителство - „нулева толерантност към корупцията“.

От седмици се разисква темата за прехвърляне на държавни имоти отстрана на Министерство на младежта и спорта (ММС) в смесено дружество с частно  участие.

От публични изказвания на участници в преговорите се разбира, че ММС възнамерява да апортира държавни имоти в смесено дружество. Тоест, държавата възнамерява да прехвърли без търг и конкурс публична собственост в ръцете на лица, ноторно известни със своите политически връзки. Напълно в духа на ощетяващи обществения интерес сделки като тези за Пловдивския панаир и къпалнята „Мария Луиза“ в София.

Прехвърлянето без търг и конкурс на държавни имоти под контрола на политически обвързани бизнесмени е изключително погрешно и създава усещане за корупция. Още повече, когато тези частни лица имат дълга история на облагодетелстване с публични ресурси, включително с усвояване на активите на фалиралата Корпоративна Търговска Банка (КТБ) и в съмнителни обществени поръчки.

Молбата ни е да възложите институционална проверка на следните въпроси и да обявите публично резултатите, преди управляваното от Вас правителство да вземе решение за провеждането на непрозрачна и неконкурентна процедура по апорт на държавни имоти:

1.   Кой, от кога и благодарение на какви договори контролира държавните имоти, които се предполага да бъдат прехвърлени от държавата на частен собственик?

Насочваме Вашето внимание към скандалните нарушения в Закона за държавната собственост при сключването на договор за наем между ММС и ПФК ЦСКА-София АД през 2016 г.

Също така Ви призоваваме да се запознаете и със скандално нагласения „конкурс“ от есента на 2017 г., при който държавни служители заложиха абсурдни параметри, фаворизиращи един конкретен участник (ПФК ЦСКА-София АД) и дисквалифициращи всички останали.

2.   В какъв размер са финансовите задължения отстрана на частния ползвател на държавните имоти (ПФК ЦСКА-София АД), откога се трупат и каква част от тях са дължими, но неплатени наеми към държавни предприятия?

Вярваме, че българските данъкоплатци следва да получат отговор на този въпрос, както и да бъдат информирани какво са предприели държавните служители – включително и министърът на младежта и спорта - за да защитят обществения интерес и да изискат по съдебен път   дължимите суми?

Вече входирахме писмо до ММС с питане дали отговаря на истината изнесената информация от служебния министър Кузманов, че частният наемател не е заплащал дължимия наем и е натрупал дълг към държавата в размер на близо 4 млн. лева. Ако по някакъв начин тези дългове бъдат опростени, то следва ли да разбираме, че всяко дружество, управляващо спортен клуб в България, може да използва държавни имоти без да плаща наем? Или това е допустимо само за една единствена компания?

3.   Евентуалното изграждане на нов стадион в Борисовата градина в София ще наложи сериозно увеличение на капитала, за да се финансират разходите по строителство. Държавата ще участва ли в увеличението на капитала на съвместното дружество или ще намали дела си в смесеното дружество за сметка на частния партньор?

В случай, че не участва в увеличението на капитала и остане в позиция на миноритарен партньор, как държавата ще упражнява контрол върху дружеството и имотите?

Каква е гаранцията, че лицата, контролиращи смесената компания след увеличение на капитала, няма да променят плановете си и да се откажат от изграждане на спортно съоръжение, но въпреки това ще запазят собственост и контрол върху бившите държавни имоти?

Кой ще носи отговорност за поредната „скрита приватизация“ на публични имоти от частни субекти по порочния модел на Пловдивския Панаир и къпалнята „Мария Луиза“?

4.   Анализиран ли е рискът задълженията на ПФК ЦСКА-София АД да станат изискуеми от кредиторите и какво би се случило със стадиона и въпросното дружество, при положение, че стане част от капитала на новото дружество чрез апорт?

Както е видно от годишните финансови отчети (ГФО) на дружеството ЦСКА-София АД, то има устойчиви загуби в последните пет години, както и дългове в размер на десетки милиони лева към свързани лица (тоест, към собствениците на дружеството и свързани с тях компании).

Възможно ли е ММС да повтори прецедентът със стадион „Лазур“ и един държавен стадион да попадне в частни ръце, при което да послужи за погасяване на задължения към кредитори? Как е защитен интересът на държавата, която в случая е принципал в Сердика спортни имоти ЕАД?

5.   Съществува ли връзка между лицата, контролиращи юридическото лице ПФК ЦСКА-София АД и дружеството „Ловеч-Спорт 96“ АД, в което по сходна схема община Ловеч е апортирала свои имоти?

За българските данъкоплатци е важно да получат надеждна информация относно ползите и негативите за общината и гражданите в Ловеч от това, че общинска собственост е апортирана в контролирана от частен интерес компания. Информацията, с която разполагаме от публични изяви на общински съветници е, че „Ловеч Спорт 96“ се разпорежда с имотите и реализира приходи от тях, но дружеството години наред обявява счетоводна загуба, поради което общината не получава дивидент срещу своя дял в компанията от 49%.

Уважаеми г-н Петков,

Привържениците на спорта и всички български данъкоплатци очакват Вашето правителство да покаже „нулева толерантност към корупцията“! Това включва решително прекратяване на нагласените конкурси и безконтролните сделки за прехвърляне на публична собственост в частна полза.

Очакваме да разпоредите проверка и да оповестите публично резултатите от нея. Вярваме, че инвестициите в изграждане на спортни съоръжения са важни, но не следва да се третират по различен начин от инвестициите в друга публична инфраструктура върху държавни имоти и следва да се реализират след провеждане на състезателна процедура.

С уважение,

Сдружение „ФК ЦСКА 1948“